Моето момченце на 1год. 7 месеца и от 2 дни е на ясла. Страх ме е да го кажа, за да не дръпна дявола за опашката, но засега съм страшно доволна. Взимам го наобяд, след като се е нахранил. Първия ден нямаше никакъв проблем, понеже му беше интересно всичко. На втория отидохме с желание и се разплака чак когато лелката го взе да го качва по стълбите. Обаче чух как му казва да не плаче, че горе го чака котето, дето си е играл с него и той веднага спря и взе да вика "коти, коти" :) На обяд ми казаха пак, че си е играл, изял си е всичко (а и той сам ми каза, че е ял супа и портокал, много беше сладък :)). Бил си играл с кака - пак той ми казва това, изобщо си е добре. Не се напишква, не прави сцени на гърнето, а си сяда и т.н.
Така че - всичко е до дете, лелки и ясла. Изобщо не бива да се прави такова разделяне на държавни и частни.
Мои познати дадоха щерка си на частна градина. Плащаха луди (ама наистина луди) пари, като в програмата имаше английски, карате и незнам си какво. Накрая спряха лека-полека тези екстри и се оказа, че те ди плащат лудите пари за обикновена градина и се отказаха.
Има върху какво да се помисли. Аз откакто се върнах на работа минах през бавачки, баби и т.н., така че знам, че никоя майка няма да си остави детето на ясла, ако има друг избор. Но има случаи, в които просто няма как да го избегнеш.

Поздрави!