Уф, ако знаеш как имам нужда от време на време някой да ме смръцафуца , ама здравата.
Направо съм като сополанка, но съм толкова драматично настроена, че очаквам апокалиптично какви ли не беди. мозъка ми рисува драми, според мъжа ми защото си нямам работа и много ми работи фантазията. изтормозих гинеколога си, и вече като ме чуе, обриви получава и треска го тресе от поредното мое оплакване. Да не говорим за домашното обкръжение - до девето коляно драматично съпреживяват всяко помръдване на бебето, и недай боже да се оплача, тръгват да се тръшкат до един.
А мъжа ми отдавна е на мнение, че интернета за мен е нескончаем източник на негативни преживявания, как пък се налитам на какви ли не отчайващи неща...
Дано да родя едно малко , сладко момиченце, само да е живо и да не е повредено, ей на пак откачих....