хей, хей, хей, по- спокойно , please!
Аз например до умопомрачение трябва да слушам класическа музика, само защото мъжа ми и е върл почитател , но не смятам да налагам това на бебето си. Макар сина ми да се чувства чудесно като я слуша, макар да е само на 9 години.
Аз например обожавам френските шансони, но честно казано не съм може би достатачно съвременна за да слушам Металика , и ей такива музика, от която ми настръхват косите.
Всичко е въпрос на вкус, но аз лично нямам особено какво да правя, та се занимавам с разни там баналности като музики за бебето, направо съм се вманиячила на тема "бебето". Със сина ми на нищо не придирях, дори не бях чувала за "Синдром на Даун", живеех в безметежност, не ми пукаше от нищо и бях пей сърце, но ох, а , бяхме млади! Сега според мъжа ми съм си поставила за цел да натъпча в мозъка на бебето ми всичко свързано с философия, поезия, оформени музикални вкусове и т.н. Защото цял ден нямам друго какво да правя, а това майчиство от непланувано така ми хареса, та стига до екстремности.
Но пилешките бутчета нямат нищо общо с Хеви Метал, поне според мен!

а пък сина ми обожава например кетчуп, а аз го мразя от дъното на душата си, и за мой голям срам, преди 9 години, дори и не подозирах, че Вивалди е сътворил "4 годишни времена".
А, при нас , в Холандия годишните времена се свеждат до две - ще вали или няма да вали....
Айде и от мен