|
Мили майки,
всяка една сигурно е много щастлива в очакването на бебето си.
Аз също много , ама много искам бебето си, обаче като се погледна в огледалото, и се отчайвам. Подпухнала, в косата като излязла от пещера току-що, без грам грим, дебела, с тия развлачени пуловери, клатушкаща се походка, приличам направо на извънземно. Да не говорим , че все имам гаден вкус, сякаш съм гълтала жаби, непрекъснато ми се уригва/ама изобщо не е смешно даже /, спя барикадирана на две възглавници, иначе имам киселини, тъпо ми е непрекъснато/ама не ми казвайте само, че аз трябва да си го направя весело, щото как моля?/, цял ден ме спохождат мрачни мисли, и като се върне вечер мъжа ми ме пита - пак ли си нормално зле? ами от какво да съм добре? Всичко ме дразни и ме изнервя, телевизията - тъпа, ама да пукнеш, с конкурс холандците не могат да измислят по тъпа, стигнах до там , че чета книжки на руски . Според мъжа ми много се оплаквам, защото вчера му дръпнах една реч, че много дълга е бременността при жените и той като учен-биолог да вземе да измисли метод за скъсяване на например 3-4 месеца/бебетата можем да си ги доносваме като кенгурата в Австралия, а не да се търкаляме като тежки дебеланки /. Той милия тежко въздъхна и рече , че докато родя сигурно съвсем ще побелее от мен.
Та да ви питам , аз че съм глезла, глезла съм /преди мама и баба се грижеха за мен, сега мъжа ми , горкия/, ама наистина всичко ми додява адски! Влача се като призрак из къщи /само топузи не съм си нахлузила още /, все съм недоволна, като започнеш от А, та стигнеш до Я. Та само аз ли съм толкова зле, щото съм виждала леллелеле какви бременни - тичат като коне, все по купони, на кафета, а аз ако се разбързам недай боже малко - изпадам в истерии, че почват контракции?
А да каже човек, че не съм искала бебето - о, не, направо изпадам в някакво безметежно състояние на очарование, и мога с часове да говоря на гостите ни за преимушествата на шишета с биберон против колики, или цици или искуствени мляко - изберете сами. тикам им под носа снимките от ултразвука и ги карам да възхваляват /не/видимите достойнства на бебето ми, и да откриват момче ли е или момиче. Изобщо имам чувството, че страдам от неизвестна болест, ама да ме убиеш незнам каква е.
Такива работи, е ,малко ми поолекна, поне се нахленках
 .
Поздрави на всички майчета.
|
Да ви питам аз...
