Само, ако знаеш как ме дразнят такива мъже, като теб. Пардон, такива
псевдомъже, като теб. На които, приятелите им, или майките им са по -
важни от собствената им жена. На която гледат само, като вещ, която
трябва да бъде използвана по едно единствено предназначение - да им роди
дете. Да не би случайно, да ти падне имиджа в очите на приятелите ти и /
или майка ти, относно твоята мъжественост. Нали? Не, че толкова много
искаш дете, обаче какъв мъж ще си в очите на останалите, без него?
Защо първо не пораснеш самия ти, и тогава да ми излизаш с претенциите си
за бащинство? Когато започнеш да контролиш собствения си живот сам, а не
да ти го диктуват приятели, майка ти и сестра ти - тогава и жена ти, ще
поиска да има дете от теб. Не бъркай едните отношения с другите. Можеш да
обичаш и уважаваш приятелите си, майка ти е майка, нормално е да се
вслушваш в думите й, защото тя е човек, който ти желае само доброто. Но
моля, не отнемай правото на жена си, да има собствена майка, собствени
желания, собствено виждане. Брака е компромис между двата души. Не война, в която единия е победител. Хайде довечера, пий една бира с приятелите си и им кажи да си гледат работата, докато наричат жена ти " ялова ". Един истински мъж, би защитил достойнството на жена си, а не сам да го тъпче. Жената трябва да уважава мъжа - ДА. Ако същото получава и самата тя обаче.
Въобще не се извинявам за тона на постинга. Не мога да уважавам хора,
като теб. И да не забравя, че от времето на баба ти досега, нещата са коренно различни. Не живей с манталитета на дядо си.

П.С

Извинявам се на тези, които са прочели това. Не се извинявам само на този, до който е адресиран.