Терминът ми беше за 23 Януари, бременността леко проблемна - да има ли да няма ли серклаж.
Решиха да няма, ама на легло и лекарства 2 месеца в които изписах един роман по клубовете и изчетох няколко.
Спрях лекарствата в 36 седмица и отворихме прозореца да чакаме щъркела, който така и не се появяваше.
Тогава затворихме прозореца, че и тука заваля сняг.
Честно казано ми беше омръзнал големият корем, отеклите крака, киселините и още ред други неща за които се досещате.
Та сериозно по въпроса. Казваха че секса помагал - в случая не помогна. Чух за добавка и от ананас към горното, не помогна и това. Катерене по площадки или стълби не ставаше, че едвам се влачех - бях 80 кг. при нормални 50!!!
Примирих се, че ще пренося, макар че първото ми дете се роди с 20 дни по-рано от термина.
На 19 ноща в 3.30, след като изчетох къде що има нови теми по определени клубове, реших да направят както малките деца - "пиш и в леглото".
Да , ама при пъхането в леглото усетих че "става нещо" - та се върнах да го видя същото ли е което се мисля или не.
Та с треперещи и омекнали колена стоях и се чудех водите ли ми текат какво ли става, ще раждам ли или ....
15 минути се чудех дали да събудя нищо неподозиращият татко.
Тръгнахме за болницата, за щастие не можа да обърка пътя към нея.
В болницата казахме, че съм със спукан околоплоден мехур. Дадоха ни няколко листа да пишем и да се подписвам, след което ми показаха стаята за да ме прегледат.
Тука май е стандартно да те включат на монитор да постоиш и едва тогава да пристъпят към преглед.
Сестрата дойде един куп въпроси за прекарани заболявания, протичане на бременността - като на разпит.
После лекарка да ме прегледа и тя пита и разпитва - направи теста е каза че не били водите и може да си ходя.
Не мога да опиша как се почуствах - хем съм сигурна че са водите ми, а някакъв тест казва че не са те.
И си ми гледа умно умно лекарката и коментира "силното ми течение".
Даде ми лестове с указания какво да правя, стандартна глупост ала-бала.
На връщане продължават да ми текат води, а аз се чудя в къщи ли ще раждам. Беше ме срам да се връщам пак в болницата.
Прибрахме се към 6.30 и легнах да чакам лекаря ми, да видя каков ще каже. Чувствах се гадно че го бях събудила посред нощ.
Нямах болки, освен лек дискомфорт в кръста и долу ниско, та съм заспала и към 11 се обадих на доктора, койот ми каза обратно в болницата.
Тръгнахме като бях решила, че ако отново кажат че не са ми водите да вдигам скандал и да искам нови тестове и прегледи. Пак писахме, пак ме разпитваха, нищо че преди часове бяхме ходили за същото.
Само дето теста сега беше положителен????
Питах "как става това - ами случвало се да не покаже първият път".
Добре че не ми се случи да родя по пътя.
Заведоха ни в стаята която числех че е предродилна.
Телевизор, компактдиск, комфортно медицинско легло, обурудвано много добре, с монитори които не знам за какво служат. Вярно че нямаше дистанционно телевизорът, та сестрата каза, че обикновенно съпругът играе тази роля (болницата да не забравя да кажа че беше частна - естественно еврейска, да ме прощават еврейте ама не са по пилеенето на пари визирам дистанционното)

Бяха ми облякли една секси нощница със връзки на гърба, включипха ми някаква система - някакъв физиологичен разтвор предполагам, сложиха ме на кислород, макар че без маската дишах по-леко и по-добре.
Разкритието ми беше никакво - 3см които имах от предната седмица още.
Отново ме омотаха с кабели, следене на сърздечната деиност на бебето, моя пулс и т.н. по едно време една лекарка идва и държи някаква дълга пръчка, с формата на молив за писане и около 25см(поне на мен толкова ми се видяха) та въпросната пръчка ми я постави отдолу - направо като я видях ме стана зле, била да следял по-добре пулса на бебето, като ме предупреди че ще последва изтичане на води.
Включиха ми система пеницилин защото см била "отворена" отдолу от ноща и зачакахме.
Бях решила да не искам епидурална а да си родя без всякакви упойки.
Към 4.30 започнаха контракций, още слид третата вече исках упойката.
Дойде лекарката да ми я сложе, изгони съпругът ми, като каза че на този етап припадали всичките след като видели иглата.
о и на мен ми идваше да припадна като видях колко неща беше приготвила. Поставянето на упойката, малко е дискомфортно, усещаш как неощ те боцка после хлътва нещо хладно в тебе и те кара да потрепнеш макр да не искаш, като нещо подобно на гъдел. Самото пускане на лекарството малко ме болеше.
След около 10ина минути започнах да усещам краката си изтръпнали, какот и да ме сърби всичко над кръста.
Като крастава жаба се почесвах, но не спираше.
Не усещах никакви болки от прегледите или пък контракций. Около 7.30 започнах да усешщам като лек натиск долу ниско, оказа се че това били напъните. За нула време сестрата преубразува леглото в родилна маса и разбрах, че ще се ражда. Съпругат ми на единят крак, сестрата на другият, малко след това дойде още една сестра (за клакьорка)
. Доктора и благоверният ми си говорят, аз пък се присетих да го разпитвам отосно случаят с родилката в Стара Загова (понякога изобщо не мисля за какво е момента). Не помня за какво се смяхме та сестрите се учудваха че се смея.
Сладката раздумка свърши и започнаха да ми броят като на състезание, напъвам си аз ама нищо не става. Не помня колко пъти съм напъвала.
По едно време ми казаха, че вче е близо и лекарят започна да се облича.
В 8.59 се роди малката - 3.100кг и 49.5 см.
Учудващо без никакво разкъсване(предишното раждане имах 8 вътрешни и 5 външни конци).
Няма лед или пясък на корема, само ме почистиха както и бебето и ни го дадоха. малко след това я прегледа педиатър и я взеха за 3 часа (за прегледи допълнителни и изследвания).
Преместиха ме в друга стая, нещо като друго отделение за майките е бебетата. Бебетата се виждаха по количките в които лежаха, по коридора се разхождаха посетители и родили , изобщо свободия.
В стаята имаше 4 легла, всяко оградено със завеса, телефон и телевизор на егло - тука обожават завесите. Шкафчето заредено с превръзки, кремове за хемороиди
и още един куп неща.
Бебето може да стои при тебе или само за храненето да го вземаш. Натискаш бутона и го искаш или пък искаш каквото и да е.
Към стаята има тоалетна с баня, отделно мивка в самата стая.
Не е луксозно, но повече от прилично. Има и луксозни стаи съответно.
Още не мога да разбера какво ставеше покрай мене - само идваха да се представят, тазо била сестра, друга била доктор, трета педиатър.
Питат как си, усмихват се, обясняват едно друго и си отиват.
По принцип правилата им са две нощи в болницата и ако всичко е наред с теб и бебето изписват.
Та на 21 Януари ни изписаха.
Малката се казва Стоя-Мелани, с фамилия незавършваща на "ова".
Исках да има българско име, а и да бъде нещо което да й харесва.
Първото е на свекървата
а второто на мен ми харесва. След време тя да си избира кое да ползва. Второ име не сме й дали - баща й по същата причина искаше тя да си го избере един ден(тука второто име не е това на бащата -мможе да е на майката, може да е каквото поискаш)
На българският акт за раждане ще я запишем с бащино ифамилно какот си е по български стандарт, включинтелно и с българските окончания.
Мисля, че правилно постъпвам - при положение че ще има две гражданства, да може да се чувства еднаква с остналите където и да живее( не че в Америка на някой му прави впичатление каков ти е името - имах съученичка китайка която се казваше Шушумига - това по моят край значи нещо не в ред с главата, та така
Първата нощ ни направи на луди и двамата, не можахме да мигнем.
Сега спи в люлката, а аз се надявам да бъде кротко бебе, че както няма кой да помогне доли и за час ..
Ами това е, бях доста подробна, дано не съм ви губила времето .

Искам да благодаря на Shanya за всичките съвети които ми е давала, до сега както и за тези които се надявам да получа за в бъдеще.

не ме критикувайте за правописа моля