и май вече писах веднъж по този въпрос.
Единствените по мое време (преди 2 и половина години) се предлагаха от жена на име Слава Майнарова (за собственото име съм сигурна, за фамилията - не съвсем). В София се провеждаха на две места - в Комзетично Студио ЛИНА на Руски Паметник и в клуб "Атлетик" на Оборище някъде. Аз лично ходех на Руски Паметник. Ако все още съществуват - ще намерш реклами в сп. "9 месеца".

За Слава - не бих могла да говоря другояче, освен със суперлативи. Тази жена е като озарена - струва ми се, че приема идването си на земята с едничката мисия да просвещава и облекчава родилки. Аз лично получих много повече, отколото очаквах. И това не беше само спокойствието, че ще се справя по време на първото раждане. Тя ми откри цял един нов начин да се справям със стреса и да събуждам силата на собственото си подсъзнание. Хм, страхувам се да не прозвучи налудничаво в този клуб, но ще се опитам да обясня с няколко думи.

Да оставим настрана стандартните неща, като трениране на перинеума и леките упражнения за гърба, кръста и т.н. Слава ни научи на една особена техника на отпускане на цялото тяло. Тя е описана доста подробно в книгите за бременни, но е трудно човек само да я постигне. Доколкото ми е известно, подобна техника ползват и практикуващите йога. Нямате представа колко трудно е да отпусне човек наистина ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО - до такава степен, че дори главата му да клюмне на една страна, а устата му да се отвори!

Намирайки се в такова състояние - точно между будуването и съня, човек възстановява за кратко време силите си - и физически, и психологически. Техниката се препоръчва за бременни, защото е много добре да се практикува между силните и болезнени контракции - така се възстановяват силите за посрещане на следващите. Аз лично не бих могла да говоря много за ползата от подобна техника по време на раждане, защото при мен всичко мина доста леко, така и не успях да се почувствам изтощена по време на самото раждане. Но не мога да ви опиша колко голяма полза имах от прилагането на тази техника в следните случаи:
1/ Докато бях бременна имах няколко месеца неразположение в гърба. Не болка, просто усещане за неудобство. Понеже работех през време на цялата си бременност, ми беше нужно да съм във форма. Практикувах това "отпускане" и после - едно пак научено от Слава внушение с броене до 5 и повтаряне на определена фраза (Сега ще преброя до 5 и след като свърша, няма да имам болка в гърба). Ефектът при мен беше страхотен - за половин ден се отървавах от болката...
2/ Когато родих бебето си - първите 3 месеца бяха доста трудни. Кърмех дори нощем (против всички предписания - никак не искаше да се успокои моя лакомник, освен със сукане) и разбира се - постоянно страдах от недоспиване. Същата тази техника я практикувах, за да събера силите си
3/ Сега - толкова време след раждането, ми се случва отново и отново да практикувам "отпускането" по много и различни поводи - когато съм напрегната и в положение на стрес, когато съм ядосана, когато не мога да заспя... И за други неща, които вероятно ще ви прозвучат като фантастика.

Слава казваше, че тази техника е основата за нещо, наричано от нея "отключване на подсъзнанието" или "впрягане на подсъзнанието за постигане на определени желания". Например - иска ми се да имам нова кола. Нужно е предварително да си намисля каква точно кола искам, да си я преставя ТОЧНО как изглежда. После - след като вече се съм в състояние на пълно отпускане, на пълно "потапяне в себе си", започвам да си представям стена, на която е закачено огледало в синя рамка. В огледалото си представям старата ни, очукана лада, с проядени калници, сякаш са я гризали мишки... После премествам погледа си нагоре и наляво по въображаемата стена, където в заградено с бяла рамка огледало си представям желаната кола. НЕ ТРЯБВА да се мисли изобщо по какъв начин може да се постигне това! Нужно е просто да ПОКАЖЕМ на нашето подсъзнание от какво искаме да се отървем и какво бихме желали да получим на негово място. Оттам нататък - оставяме нещата на подсъзнанието...

Не мога да си простя, че не съм взела със себе си телефона на Слава, точно преди Коледа изпитвах страхотно желание да й се обадя и да й разкажа за всичко, всичко, което всъщност направи за мен.