1. no tova znachi li che edna maika ne trjabva da razgovarja s deteto si za lichnijat mu givot - да, но да се разговаря не означава да се заклеймява. и не забравяй, че говорех за възрастни хора и техните предпочитания.

2. i da mu kazva koe e pravilno i koe ne - интимният избор за мен не е въпрос на "правилност".

3. ako trjabva chte predpriema strogi merki samo i samo da stane chovek - какво е "строги мерки"? и какво е "човек"? защо смяташ, че да си хомосексуален, не е "нормално"?


за мен това от кой пол ще бъде партньорът ти в живота, ако това не причинява страдание някому лично, е твой избор, а не на родителите ти. дали ще имаш деца или не, не е въпросът хикс.

по същия начин съм чувала разсъжденията на една майка, която не била приемала годеницата на белокожия си син, защото била мулатка - че кой я пита нея. това си е неговата спътница. е, после, когато й се родиха внуци, примираше за тях, без да има значение, че били квартерони, но синът й този път беше "твърд" - "ако беше приеле майката като моя единствена любов, аз щях да те приема като баба." и сега не вижда внуците си, защото всеки път, когато майката види въпросната баба, очите й се напълват със сълзи за думите, които някога беше чула по свой адрес. и за този мъж спокойствието на жената на живота му е най-важното в света.

децата трябва да имат право на избор от определена възраст и този избор да бъде респектиран, защото иначе именно родителите страдат по-късно от собственото си поведение, от обидите и от грозните погледи и действия, но вече е късно.