Много неща се казаха, но искам и аз да добавя нещо към мнението на Дебора. Бабите са ценни и особено, ако са разбрани няма да имаш проблеми. Моята свекърва е доста властна жена и дори в началото се обиди, когато майка ми си взе отпуска, за да ми помага с бебето. Тя е пенсионерка и очакваше, че тя ще дойде. Но аз родих непланово секцио, а майка ми е оперирана от киста и знае, че е трудно в началото. А и безспорно ти е по-добре с майка ти, когато трябва да се измиеш (не можеш да се къпеш много добре след секцио-то) и т.н. Безспорно най-добре е таткото да помага, но ако се налага да работи от 9 до 19 е малко трудно все пак. Възхищавам се на Диана, която се е справила сама след секцио, защото е трудно. Не можеш да се протегнеш дори да простреш.
Както и да е. И аз съм се "борила" с бабите за съветите им и т.н., не е толкова трудно, те разбират все пак. Ако пък не, тогава можеш да се откажеш от помощта им. Но според мен не я отказвай предварително, виж как ще се справяш с бебето. Най-добре е сам, но първият месец поне, ако има кой нека ти помага да свикнеш да се организираш. Защото режима през 3 часа сменяй пелени, хранене, ако не кърмиш - изваряване на шишета, ако кърмиш - цедене, после приспиване на бебчо и хайде пак от начало, защото вече е дошло време за следващото хранене. Към 2-3 месец нещата се наместват и човек свиква да се справя, не се тревожи :)
Леко раждане и успех с гледането на бебчо!