Вчера малко бързах като писах, затова днес идвам пак :) Значи аз преди да родя много изчетох по въпроса, защото искахме и таткото да е с нас, така че общо взето ми се искаше упойка, за да си изживеем момента. Пък и честно казано ме беше страх от болките въпреки цялата подготовка на ума, която си бях направила 9 месеца :) Обаче четох за разни макар и малки рискове, че можело да не усещаш напъните, да се наложи форцепс или секцио, рискове поради алергиите ми и т.н. и т.н. Та бях твърд противник. И понеже много добре понасях контракциите, (всички ми се чудеха какъв съм герой, но аз мисля, че просто съм от типа хора, за които е така) се радвах много на решението си. В един момент и аз и жената до мен в пред зала бяхме на по 5 см и дойде вуйчото на съседката ми по съдба, анестезиолог в същата болница. А жената до мен никак не понасяше контракциите, болеше я доста. Та човекът и сложи упойката и това момиче светна! Той ми предложи и на мен, без ангажименти, раждахме заедно и покрай това (иначе знам, че струва 100 лв). Аз обаче отказах. Взехме да разискваме защо не искам и т.н. В това време жената до мен беше спокойна, имаше си контракции, които следяха на монитора, но тя не усещаше и така след окло 1.5 часа тя роди. Отиде си почти сама до стола за раждане, т.е. можеше да ходи макар и с помощ. Е, при мен нещата не напредваха, но това е друга тема. Наложи се секцио и ми сложиха същата упойка. Усетих боцването, но това беше, никакви контракции повече, никакво усещане за операцията. Нямах главоболие после, нито болки в гърба, а това са основните оплаквания от упойката. Мои приятелки, които родиха около 1.5-2 месеца след мен с епидурална имаха главоболие по около седмица. Те раждаха "нормално". т.е. вагинално, а не секцио, но с епидурална упойка.
Общо взето е това. Бях доста подробна, защото исках да ти опиша пътя. Доколкото усетих контракциите си до 8 см (до толкова стигнах), мисля, че нямаше да имам проблеми да родя нормално, имам предвид, че болката си беше съвсем поносима. Е, това е моят случй, разбира се. Но следващият път ще искам епидурална, просто защото вече видях как е и не се страхувам от нея :)
Предварително не мисля, че можеш да я купиш, но можеш да си осигуриш добър анастезиолог. Най-добре говори с доктора при който ще раждаш и кажи, ако искаш упойка, но предварително, за да е сигурно, че ще имат анастезиолог. А идеалният вариант, който знам, че се прави на запад, но не и тук (май) е да започнеш да разждаш и ако усетиш, че болката ти идва в повече, да поискаш упойка. В България обикновено болниците нямат достатъчно анастезиолози, за да постъпиш така. Но попитай.

Извинявам се че бях така подробна.

Успех и леко раждане!