На моите деца разликата е точно 2 години. Имам дъщеричка на 3 г. и 3 месеца и син на 1 г. и три месеца. Аз и по принцип исках 2 деца с малка разлика, но сина ми стана непредвидено. Иначе не зная как бих се решила на второ точно в този момент. Няма да казвам колко трудно ми беше бременна и с едно дете на година и половина на ръце. На всичко отгоре имах и много тежка бременност - лекарства, задържане, предизвикано преждевременно раждане и т.н. Но това беше по субективни причини, а не от претоварване с първото дете. Аз обаче смятам, че това е една доста добра разлика. Ние с брат ми имаме такава разлика, много сме близки и до ден днешен и имаме специални отношения. И затова исках и децата ми да са с малка разлика. Вярно е, че се гледат доста трудно, но аз мисля да спомена само предимствата.
1. Отглеждат се и двете наведнъж. Човек се мобилизира и успява да се справи. Когато си подредош деня и нещата си идвт на мястото.
2. Гледах дъщеря си до 3 г., а сина си до 1. После и двамата тръгнаха на ясли и градина. Аз прекарах 3 години вкъщи и сега вече работя. Няма да ми се налага да спирам работа пак за 1-2 години и да започвам всичко отначало. За моята работа това е важно.
3. Ревността не беше голям проблем, защото каката не беше толкова голяма, че да прави сериозни съпоставки на грижите за нея и бебето. А и чесно казано аз не мисля, че обръщам повече внимание на бебето, отколкото на нея. Имах достатъчно време да се занимавам с нея - учихме песни, стихотворения, да броим. А и имах време за бебчо. Да вметна, че нямаше баби, които да ми помагат. Справяла съм се сама с всичко.
4. Научих каката да ми помага. Имаше си задължения, свързани с отглеждането на бебето - да отнася сменения памперс в кофата, да ми подава чист, да ми дава кремчето, да носи мокрите кърпи. Научи се, че човек има задължения и отговорности. И то с удоволствие. Когато голямото дете се включи в отглеждането на малкото, то се чувства значимо и важно и ревността отива далече-далече. (Така мисля аз).
5. Двамата се занимават вече чудесно заедно и слава богу няма сбивания и тежки пререкания. Успяват да се спогодят в общия случай. Той обожава сестра си, а тя умира да му се прави на по-голямата, по-умната и по-можещата.
Например, когато свършат играта и аз карам каката да подреди и прибере играчките (тя се сърди, че карам само нея обикновенно) той веднага се включва в мероприятието, за да прави това, което прави и тя. И така и двамата се учат на полезни и добри неща заедно. Примерите в това отношение са доста.
Ами, в общи линии така е. Аз имам и племенник на 2 години и почти всеки week-end е при нас. Тримата се разбират чудесно и са страхотна компания. На мен ми беше трудно в началото, но вече се спарвям относително спокойно.
Освен това мисля, че колкото и да е разликата все е трудно за майката щом детето е повече от едно. А така наведнъж е по-добре.
Иначе и на мен ми се иска трето, но не мога да се реша след тази втора тежка бременност. А и аз си имам почти три деца. И според мен не е най-важното каква точно е разликата. Важното е детето да не е едно. И от възпитателна гледна точка и за да не е само един ден след години.