Здравей,Милена!
Моето момченце е на 3 и половина, и вече "работим" за второто. Бяхме си поставили срок за миналата година,т.е.,когато той стана на 2,но се оказа,че ни се иска още малко да се "поглезим".Аз се безпокоях,че като отложа веднъж,и после няма да ми се иска,но напротив: сега,като мина още една година,наистина се чувствам по-подготвена. Общо взето,казват,че най-вярната разлика се определя от желанието на родителите,защото няма никакъв смисъл да раждаш едно дете само защото си си поставила някакъв срок. Все пак,лично за себе си,не бих чакала моят син да стане ученик. Може би си има предимствата,но ми се струва,че дотогава съвсем ще забравя какво е да имаш бебе, пък и малкото бебе ще пречи на голямото дете да си учи уроците.
Що се отнася до възможната минимална разлика, струва ми се,че все пак е по-добре да се изчака поне първата година. Когато детето проходи стабилно, ще стане по-самостоятелно и няма да имаш две съвсем безпомощни деца,които да буташ в количките и да разнасяш из къщи.
Така мисля... Да чуем и другите майчета!
Поздрави