Няма да опитвам да бъда изчерпателна, най-вече защото виждам достатъчно отговори:-)) Радвам се, че питаааааш! Значи си мислите вече за бебе?

За да не кажеш, че нищо пък не съм ти казала:
1. Не планирах нищо. Не можех и да контролирам каквото и да било, защото съм с гастрит, а когато повръщаш сутрин, стомахът ти остава празен, ако не хапнеш после, боли. Тъй че просто гледах да оцелея:-)) Бях през повечето време в болнични, така че спях когато ми се спеше, хапвах каквото исках, наложих си само да ям повече сирене, аз иначе си ям всичко, така че дъщеря ми си е получила каквото й е трябвало. Спрях да пуша. От раз. И не пиех алкохол. Не бих го нарекла лишение, защото съм убедена, че е идиотско да се трови бебето.
2. За всеки е различно. Но ако всеки път, когато гушнеш мъжа си, се питаш дали ей сега ще стане, по-вероятно е да се провалят опитите. Лично мнение, но съм и чела, че е съвсем възможно мислейки и планирайки да си повредиш хормоните. Не мога да се изразя по докторски, но мисля, че е вярно. Просто ще си стане.
3. Не мога да ти кажа нищо за интуиция, в моя случай имах неопровержими доказателства. Глад-повръщане, глад-повръщане... такива работи...

Звучиш ми щастливо! Дано си винаги така!

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.