E, така си мислиш. Ако 23-то в ника ти означава, че си 23-годишна - може би наистина още не се чувстваш готова да имаш дете. Най-важното за едно дете е то да е желано - ако не се чувстваш готова и ще го правиш само за да угодиш на свекър и свекърва си, ако ще се страхуваш и още от сега се чувстваш едва ли не "жертва" - няма смисъл наистина. Виж, ако съпругът ти е този, който настоява - можеш да му обясниш, че още не се чувстваш готова и заедно да обсъдите всичко. Казвам всичко това, защото на 23 аз също не исках да имам деца, така се чувствах и на 26, но някъде към 28та си година изведнъж забелязах, че започвам твръде много да се умилявам при вида на бебета, че чувствам един такъв съвсем определен копнеж за бебе...

И да ти кажа - няма от какво да се страхуваш. Ако приятелките ти са родили млади и при това - непланирано - няма нищо чудно, че са били нервни и неспокойни. Никой не би могъл да ти каже как ще се чувстваш точно ти по време на бременността си. Мога само да ти кажа, че аз бях уверена, че при мен всичко ще е наред - и то така си беше - нито повръщах, нито имах някакви кризи или неприятности, работех до деня на самото раждане /даже в деня на раждането - понеже родих в късния следобед/. Чувствах се прекрасно, наистина много специална, а да не говорим за момента, в който се появи сина ми... Много е трудно да се опише чувството на пълнота и някакво страхотно удовлетворение, което те обзема. Така че - не бой се и не се тормози предварително. Ети ти едно стихче на Блага Димитрова, което много обичам:

Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли.

Но най-голямата болка на света
е да си жена, непознала всички тия болки
до една.