за мен двата пъти беше коренно различно.

Дъщеря ми не бе планирана, но и достатъчно желана. Аз 3 месеца преди да забременя ходих като в транс и много си исках бебе. Бременността ми протече като на един дъх, макар че съм с много ниско кръвно и припадах, но все пак мисля, че си бях късметлийка. Ядах таратор като побъркана и ходих на работа почти до последния момент...
Синът ми беше планиран. Решихме - няма да се пазим и хоп готово. Този път беше с много повръщане, гадене, световъртеж, чак до 5ия месец. Имаше повече желание за сладко и съответно повече килограми :(((. Страшно дълго ми се видя всичко, но чаках отново с голямо нетърпение новия малък човек.
И двете раждания бяха различни - пъровото бе секцио, а втория път - нормално...
Аз не пуша, тъй че жертви в тази насока нямах. Само спрях алкохола, ама аз не пия всеки ден, тъй че не ми беше трудно
Поздрави на всички


Hate cannot drive out hate, only love can do that