Имаше една приказка, нещо от типа на: "Глупавите хора се учат от грешките си, умните - от грешките на останалите".
За мен сякаш не е задължително да имаш кой знае какъв опит, за да си мъдър.
Има хора, които колкото и житейски опит да натрупат, продължават да разсъждават детински, и обратното - хора, които без да са преживели кой знае какви житейски драми, са си мъдри. За мен има много общо и с емоционалността на човек - не бих казала, че един свръхемоционален човек, който реагира първично, е мъдър.

Друга дефиниция (от уикипедия):

"Мъдростта се явява съчетание на жизнения опит, рационалното познание и интуицията. Мъдрост също така е знанието за това кое е добро и правилно, както и заедно с това проницателността, прозорливостта и проникновението, способността за вникване [1].
Има разпространено мнение, че в основата на мъдростта лежат шест качества на характера: съчувствието, състраданието, алтруизмът, себепознанието, емоционалната стабилност и определено ниво на социализация."