А аз снощи в каква ситуация изпаднах, ужас направо. И то след много нерви в работата, тичане да прибера детето, да го заведа на английски, да отида в центъра на род. среща и тичане обратно да го взема (мъжът ми е в командировка) и няма кой. Дени изпадна в нервна криза. Едвам съм се оправила с нея. Всеки ден има много да учи, но вчера явно вече е било капака: някакви много упражнения, 100 думи, които е трябвало да извади и научи и текст наизуст. Нещо пак ядеше и викаше, че е от стрес от немския, но си говорихме нормално и после седна пак да си учи. И по едно време като почна да плаче, ама повече от половин час и не може да се успокои. Аз я оставих, човек му олеква, но по едно време почна само да се тресе, трепери и не може да спре да плаче и само вика - не мога, не мога.
Почнах да и говоря, да седне малко на компа или на тренажора да се разсее, да си легне, да отиде неподготвена и да каже на госпожата – не, госпожата казала – няма не може за текста. Неее, реве ужас направо. Почнах леко с по-остър тон - що и се карам - викам освен да ти ударя два шамара да се освестиш и да се успокоиш.
Накрая вече чудейки се какво да направя щото нямам и никакви лекарства и дадох една глътка уиски да се поускои. Полежа малко и после двете сме учили текста наизуст, като запъне аз и подавам и така. Легна си към 23часа и е станала в 4,30 да си доучи текста и стоте думи.
Абе ужас направо, да се чуди човек какво да направи. А тя никога не е давала повод, че се притеснява толкова за у-ще, но е старателна и съвестна. За пръв път така да изпуши, а Борис милият се уплаши.
Но се справихме с момичето ми, сутринта беше спокойна и доволна и аз също.
Не е лесно да си имаш тийн, така че мили мами стягайте се, че тепърва ви предстои
Аз си спомням един такъв случай с мен, но беше в университета - ревях и учих по матем. анализ 2
|