|
|
| Тема |
 Re: Спомените ни и какво сме научили от тях [re: _dexter_] |
|
| Автор |
incendio (Пиле Шарено) |
|
| Публикувано | 17.12.10 00:10 |
|
|
|
най-първия ми спомен е картинката на врещящо бебе сестра ми... колкото много се обичаме, също толкова много не се понасяме... заради нея помня и зная страшно много за това, как трябва да се възпитават 2 или повече деца в едно семейство, за да се обичат, разбират помежду си, и разчитат едно на друго... нещо, което ние с нея открихме много много късно, "благодарение" на родителите ни
следващия ми ярък спомен са... шоколадовите яйца... баща ми ходеше в командировки по европата от вр. на вр. и е носел разни неща, които ВИНАГИ ни се даваха с повод, а не просто защото татко се е върнал - и е донесъл кашон с шоколадови яйца... даваха ни по едно за всеки празник (у нас не липсват) държаха ги в надстройката на секцията в хола, а ние със сестра ми мноооооооого дълго време вярвахме, че там живее една шоколадова кокошка, която снася шоколадовите яйца и почни ежедневно се хвърляхме в животозастрашаващи каскади за да се докопаме до надстройката в крайна сметка, не всичко е такова, каквото изглежда
от там нататък ранния ми пубертет е период който цял живот ще се опитвам да забравя, а късния е най-хубавия след студентските ми години
а пък от цялото приключение на порастването научих, че трябва да вярваш в себе си и да се опиташ да спестиш на децата си грешките, които твоите родители са направили спрямо теб... дали ще сме по-добри родители от тях, само времето и приятелите на децата ни ще покажат...
и няма да забравя една реплика от филм със Сандра Бълок по повод на живота като цяло: (цитирам по памет, едва ли е точно) "всяко начало е трудно и страшно, всеки край е тъжен, но това което е посредата си заслужава всичко!"
| |
| |
| 
|
|
