|
Едни от най-силните ми спомени за съжаление са негативни и свързани с най-силните ми страхове - от скакалци и от открита, дълбока вода.
Първият спомен е как баща ми държеше един скакалец и ме караше да го пипна. Очевидно убеден, че след това ирационалният ми страх и гнус, които изпитвам спрямо тези твари ще изчезне. Аз се заливам в сълзи и треперя. Докосвам го. Имах чувството, че сърцето ми спира. Не ми достига въздух. Пречернява ми.
До ден днешен ги мразя тези животинки. В състояние съм с дни да не влизам в стая или да не мина по дадена улица, където съм видяла скакалец, седмици наред.
Втората случка е в басейнът на училището ми(тогава 90-то СОУ все още имаше действащ и хубав басейн). Учителката по плуване (Катя Костова - още и помня името) е застанала до ръба на басейна, държи един прът и казва на всяко дете, че трябва да скочи и като изплува да се хване за пръта, а тя ще го изтегли. Някои скачат, други - не. Абсолютно гениалният по това време корифей на физическото възпитание Костова, обаче решава, че тези, които не са скочили трябва да получат един удар в гърба за да скочат по-лесно. Няма да казвам, че след като няколко деца са блъснати във водата следва и втората част - потапяне на глава под вода. По-точно натискане на глава под вода. Слава на Господа следващата седмица си счупих ръката и получих извинение за плуването. 3 месеца. Следващата година имахме нова учителка, която не беше толкова "прилежна". Кръшках.
Странното е, че аз в същност обичам водата и водните спортове - на 14 тренирах академично гребане, по-късно започнах да карам водни ски, сърф, каяк, към 16-17 се научих и да плувам(т.е. едно гадже спасител ме научи) и в момента плувам великолепно, гмуркам се, но в момента, в който изгубя брега - обръщам. А и си признавам, че без жилетка ми е едно такова свито под лъжичката, ако не достигам дъното.
Общо взето това са нещата, които се надявам да спестя на детето си. Не искам да я пазя от разочарования - те няма как да и се разминат, но искам да бъде винаги сигурна и спокойна, че родителите и приемат страховете и отчаянието и, и ако желае, ще и помогнем да премине през тях. Всички заедно. Като тримата мускетари.
Иначе и аз купувам нови и нови плюшени кучета, защото детето е лудо по тях. в крайна сметка Коледа е. И на мен ще ми стане по-приятно, ако получа нова чанта, въпреки че имам достатъчно пред алтернативата тенджера от алпака, от която имам нужда.
|
Re: Спомените ни и какво сме научили от тях [re: _dexter_]
(СтихияБалканска)
