Не бих се смяла на нищо, казано от социалистическите и комунистическите идеолози. Не съм чак толкова добре запозната с историята и идеологията, но явно идеите им са намерили почва поради някаква тогавашна обществена криза. И всички ние сме свидетели какво се случи поради тази идеология, и какво продължава да се случва, даже сега, 20 години след (уж) някакви промени.
Не знам дали има криза в ценностите, но със сигурност има промяна в тях. И тя не е само в страните от вече бившия соц. лагер, виждам я по мои приятели, познати, роднини, които не живеят тук. Бракът определено не е това, което е било. Никой не може да ме убеди, че брак, в който има насилие, е ценност. Никой не може да ме убеди, че е ценност да се бие дете, за да му се налее възпитание. Както и не мога да се убедя, че държавата може да възпита децата по-добре от родителите им, да им даде стабилна емоционална и морална основа (голяма ше е тази скоба, веднага се сещам да се опровергая за циганите, но това е друга тема с други възможни проблеми и решения). Мисля, че точно комунистическата идеология се опроверга сама - освен, че са социални животни, хората също така имат емоции, чуства, потребности, които обществото не може да задоволи.
Ценностите не са това, което са били, всички го знаем. Причините са безбройни, с някои можем, с други не можем да се борим. Бракът е само една такава ценност. Патриотизмът е друга. Никой вече не ходи да умира за страната си, никой не се бори срещу робството. Колко деца познавате с двойно гражданство? Аз - поне 10 (на първо четене). Коя родина ще обичат те, за коя ще се борят? Днес е по-скоро лошо да си националист, показва липса на толерантност, което пък е от основните ценности напоследък.
За това, че родителите не осъзнават влиянието на образованието, като се започне от детските ясли и градини, поне на мен ми е ясно. До преди 4 години не виждах нищо нередно да вземеш малко дете и да го тикнеш в среда с още 30 като него, с една госпожа и даже да се радваш за това. Промених си мнението. Не смятам, че е най-важно децата да се научат да си вдигат гащите и да седят мирни на столче, да си чакат закуската. Но като споделя това, всички ме гледат все едно съм си изгубила ума. Или по-лошо - съм някаква елитарна глезла, дето си мисли, че детето й ще се затрие без нея. Всякакви опити да обясня биват посрещани (ако изобщо са изслушани) с насмешка - вижте я, много и порастна работата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите