Много хубава тема ... от вчера не мога да измисля какво да напиша по нея
Много малки ми се струват на 3 г. за да схванат цялостната идея с парите... не толкова частта за какво се харчат, по-скоро как се изкарват и защо не може да има неограничено количество от тях.
Конкретно когато става въпрос за некупуването на поредната играчка, лично аз никога не съм изтъквала финансови причини точно защото мисля, че не е редно да се купуват толкова играчки, колкото можем да си позволим финансово. Понякога се усещам, че дори и не обяснявам много подробно, казвам, че не може защото толкова често нови играчки не се купуват и като пита "защо" (защото сме на такава фаза) казвам, че просто така не се прави. Понякога, поне при моете дете, има повече ефект да кажа едно ясно и категорично "Така не се прави" отколкото да обяснявам в подробности защо, по тоя начин сякаш го приема за даденост и спира дотам. Но! Тоби няма навика да се тръшка по магазините да му се купи нещо.
Говорихме малко повече за пари един ден когато не искаше да ходи на училище, а да си седим вкъщи. Тогава му обясних, че няма как да си седим вкъщи, защото мама и тати ходят на работа за да изкарват парички (от тогава той ходи не на училище, а в офис ). Обяснихме за какво служат паричките, човека каза едно "добре", но нямам идея какво точно разбра.
Иначе идеите на Декстър ми се струват най-подходящи като цялостна тактика, малко по малко, според възрастта, да започнат да им се възлагат отговорности, свързани с парите. Особено логично ми се стори това да оставиш детето да види, че като даде паричката, получава нещо, но паричката изчезва.
Личен пример не знам какъв ще види, по-скоро няма да е положителен, аз съм с изключително широки пръсти.
Таничка, много мил жест на Боби, браво на вас, добре сте се справили!
|