Действа това, че си се успокоила. Ти си основната връзка между Теди и света. Ако ти си разстроена, той направо е в паника. Затова всяко твое успокоение му действа и на него добре, а естествено и на твоя сън. Както виждаш доста бебета минават през такива периоди. Една приятелка беше водила втората си дъщеря до 6тия месец на какви ли не лекари, защото беше убедена, че нещо не й е наред. Твърде много плачеше, а първата дъщеря беше супер спокойно бебе. Малката наддаваше добре, но просто непрекъснато плачеше. Минаха през какви ли не лекари и накрая детето само си се успокои. Просто нашата нагласа за бебето ни понякога се различава от действителното му състояние. Особено при момченцата недоразвитата храносмилателна система им създава повече колики, а, ако се сещаш коликите болят все едно е на умиране. Лошото е, че тъкмо храносмилателната система започва да поема функцията си и детето си успокоява и тръгват зъбите. Така е, бебешка работа. Важното е твоята предварителна нагласа, че трябва да спиш, че трябва да си почиваш, че Теди вече трябва да започва да спи повече, през нощта да не яде и т.н. да ги хвърлиш на боклука. Моят Алекс до 8-мия си месец имаше много колики, които се увеличиха след алергията към кравето мляко от 5тия месец. Беше ужасно, нетърпимо, уж коликите бяха свършили, зъбите също не бяха толкова страшни. И изведнъж голямо бебе не спи по цели нощи, извива се, ужас. Умората и разочарованието от това, че не мога да се справя още повече ме депресираха. Така ок месец и половина. В един момент просто се примирих. Казах си, ок, няма да спя вече, ще си се гушкаме и ще плачем и двамата... И това ми донесе някакво успокоение, та взе, че и Алекс започна да спи повече и набързо отмина тоя непоспалив период. Затова ти написах по-горе. Бебетата плачат, но и това ще спре. Не се вкарвай сама в дупката - ох, кога ще спя, кога ще почивам, ще се побъркам и оттам да си разваляш съня, психическото равновесие. Напротив, успокой се и очаквай с търпение момента, в който нещата ще си улегнат.
Някои бебета са по-спокойни от други, гледат се лесно, не можеш да им чуеш гласа. Майка ми винаги ме е успокоявала, че аз била много плачливо бебе до 2 г. възраст съм ревяла всяка вечер, но после не съм й създавала проблеми никакви. А брат ми беше душичка. Не усещаш, че бебе има в къщата. Но после си беше по-затворен и като човек. По-трудно го е усещала и съответно по-проблемно е било с него в пубертета, по-късно...
Всеки сам намира повод да се успокои. Просто не задълбавай, а го търси.
Успех!