Всъщност темата не би трябвало да е само за наказанията. Тук вече би трябвало да се имат пред вид по-големите деца, към които (ще) имаме някакви очаквания и изисквания. Напр. да е добър ученик, да се занимава усилено с математика (рисуване, пеене, физика, спорт и т.н. - в зависимост от предпочитанията на родителите :)), да се държи възпитано на публични места, да се подстригва по определен начин, да слуша или да не слуша определена музика. Списъкът може да се окаже дълъг, предполагам се сещате какво визирам - амбициите на родителите и наклонностите на децата. Дали ще сме разочаровани, ако детето ни не отговаря на някакви наши представи? И колко безусловна ще е любовта ни тогава?
Ако ви се вижда много теоретично и нереално (както на мен преди известно време), ще дам пример. Яна е доста отворено дете, не се срамува, говори без притеснение с непознати (почти с всички, ако са мъже може да се попритесни за 5 минути), обяснява, отоговаря на въпроси. Понякога ръси такива неща, от които мен ме хваща срам (напр. как като пораснела щяла да си роди бебе, да живее в Гърция и да събира боклуци по контейнерите.........................). Та докато бяхме на планината тя си пообщува с доста народ. Но на мен ми става неприятно от някои нейни приказки и на моменти си мислех, че бих предпочела да е мълчалива и да се държи по-скромно. Защото аз съм такава - по-затворена и т.н. Какво ще бъде напр. ако я мързи да учи, или харесва чалга и глупави сериали? То е ясно, че ще я обичам, но ще се дразня и не съм сигурна, че ще мога да го приема. Пък може и да мога , в момента съм на мнение, че децата трябва да се приемат каквито са. Но една приятелка има сериозен проблем с това - не спира да повтаря, че детето й било глупаво като баща си. Последният хит от нея беше, че го учат, ако някой го пита какъв ще стане, да казва - адвокат, като мама !
|