О, напълно те разбирам.
Тоби като цяло няма проблем с яденето, винаги е имал апетит. Понякога се случва да се лигави, тогава просто питам ще яде ли още и ако не, прибирам чинията. Колкото ял - ял. Толкоз.
Мен ме побърква когато се прави, че не ме чува, все едно ме няма... Горе-долу му хванах цаката, в такива моменти обикновено е много "зает" с нещо друго, с някоя количка в повечето случаи. Като кажа, че ако не направи каквото искам, ще прибера количката или като го помоля да ми даде количката, да видиш как слуша.
Побърква ме и сутрешното и вечерно преобличане. Сега като не е на ясла сутрин не е зор, обаче вечер... като ми заяви в 11,30 вечерта, че не е изморен и че сега няма да спи, ами утре , откачам... Някой път така избеснявам вечер докато се оправим за сън, че ме е страх да не го нашамаря... Като се усетя в такова състояние просто си излизам от стаята и му казвам да ме извика като реши да слуша. Обикновено отивам да изпуша една цигара, ако не е ме е привикал междувременно, като се върна питам дали ще слуша и така...
От сега обаче изпадам едва ли не в паника как ще е септември като тръгне на училище. Ще се налага да ставаме доста по-рано, ще трябва да го оставям и после да гоня трамвай за работа... не знам.
|