Ще разкажа една истинска история.

Преди 20 години, че може и повече, била съм съвсем млада тогава.

Та по някаква причина познавах за по-дълго време едно семейство - след като осиновяват детето, жената забременява и ражда. И разбира се, и двете сеца ги отглежда с еднаква любов.

Идва време децата да учат в средно училище, то тогава беше по-трудно да се влезе в езиковите, защото нямаше много такива училища. И въпросната майка идва да се консултира с моя приятелка, учеща английска филология, да провери знанията на по-голямото, на осиновеното дете, защото детето е прието в езиковата, но майката иска то да си има предварителна добра подготовка.

И казва: "Много е добре като ученик, ето, малкото дете, не се справя добре с уроците, ще му търсим средно училище, където да учи професия, защото няма да може после да стане студент. Но виждам, че на голямото му върви страшно в училище, искам да е подготвено максимално добре, има възможности."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите