Не съм сигурна какво се има предвид под анцуг с три черти.
да речем, че гледам по-спокойно на правилата кога какво трябва да се облече. със сигурност няма да отиде на празник с анцуг, но не виждам нищо лошо да обуе дънки/джински вместо костюм на първи учебен ден.
в крайна сметка вкусът се моделира, не се налагат. някак си категоричността "тази дреха става, онази дреха не става за определен повод" ми се струва прекалена. в крайна сметка дрехите са важни, но много по-важно е как я носиш, нали? ако той се притеснява от официални дрехи, защо да му налагам да облича костюм? премерно аз, като дете, категорично не желаех да се различавам от тълпата, постепенно се изгради самочуствието, усещането, че ако се обърнат след мен, може да е защото съм хубава, желанието да експериментирам с дрехите и т.н. идеята ми е, че правилата са хубаво нещо и е ясно, че на 15.09 с анцуг не става, бил той и с четири ленти, но ако детето ми каже, че иска да си облече любимата нова блузка и любимите дънки и ще е щастливо от това, няма да му кажа-да, но аз съм ти купила костюм специално за повода.
относно дънките и отношението на американците, (особено младите) към тях, определено не е защото носят на петна и са работна дреха. напротив:)
дънките са ми много любима дреха, вярно Леви може и да ги е правил преди 2 века за златокопачите, но това време мина, сега дънките са и удобни, и практични, и небрежни, и дреха, която разкрива индивидуалност и в САЩ, и по света.
В ежедневието много рядко обличам дънки, почти винаги се налага да съм официално облечена и да си призная много ми липсват по-спортните дрехи. въпрос на усещане.
|