|
|
| Тема |
 Re: Чуствата на децата ни [re: tswete] |
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
|
| Публикувано | 31.03.10 12:58 |
|
|
|
Точно защото лошото поведение е индикатор за някакъв проблем, затова си мисля, че не бива да се забранява, а да се търси причината за него. Ако разберем каква е и работим върху отстраняването й - ще премахнем и нежеланите (от нас) реакции. Също смятам, че е редно да третирам детето като възрастен, що се отнася до правата му и тук съм изцяло съгласна с Мишелинка :))
Мисля си за ревността на моето дете (малко в страни от темата, но ще ме извините :))) - според мен ревнува, защото в момента е свикнала да получава много внимание. Когато е сама с мъж ми, не се държи така (според него), когато е сама с мен, също няма проблем. Но като се съберем и започнем да си говорим двамата за нещо свое, тя веднага започва да вдига шум, да вика "мамо", "тате" - само и само да й се обърне внимание. Вярвам, че е период. Смятам да работим над това да си намира занимания сама, да си играе повече сама, но може би ще дойде с възрастта .
Мисля си също и за уважението - какво е това да уважаваш родителите си? Дали това да не можеш да се изразиш открито когато те дразнят, да спазваш винаги някакво приличие, все едно какво ти е на душата. Или да имаш чуството, че винаги може да разчиташ на тях за откровено мнение, съвет, подкрепа, че можеш да поговориш откровено с тях, дори да си им ядосан.
Не бих позволила детето ми да използва "мръсни" думи, нецензурен език, псувни и др. подобни. Никой в къщи не ги използва, както и не се обиждаме помежду си . Макар че напоследък доста използвам "тъпак" по отношение на някой членове на правителството и май ще трябва да престана, поне пред Яна....... Но това е въпрос на възпитание на говора, което ще се постига с времето
| |
| |
| 
|
|
