Това за гушкането и ревността го туширах много лесно - винаги, когато реагираше на гушкането от баща му, го привиквах и него да се гушкаме тримата. Не усетих как свикна, но сега всеки път се муши между нас....За нервните изблици в началото ми беше странно като теб, понякога реагирах остро, понякога се правех, че не го виждах, но ситуацията само се усложняваше. Сега си реагирам като към съвсем нормален, голям човек - т.е. ако мъжът ми е ядосан - отивам при него, питам го какво има, гушкам го, изслушвам го...така процедирам и с Дани. И откакто започнах да му го прилагам се успокоява много бързо - обяснява ми кое нещо го е ядосало, помагам му /ако мога/ да го оправим, ако не обяснявам защо не може нищо да се направи и яростта му отминава. Считам, че е погрешно да се правим, че не забелязваме подобни изблици на нервност и яд, защото детето щесе научи да ги подтиска или да ги държи в себе си, което ще доведе до други проблеми по-късно. Затова ми се иска по всякакъв начин да го предразположа да говори и да търси помощ, когато чуства, че има нужда от такава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите