За ревнсот на децата не мога да говоря много, защото никога не е била силно изразена.

За другото съм доста крайна. Не обичам да викат срещу мен, да ме обиждат, а когато бяха по-малки и да ми посягат. Веднага ги слагам на мястото им и ги изпращам да се ядосват някъде другаде. Ако са посягали съм ги удряла през ръцете. Същото прави и Иво. Миналата седмица Деница беше наказана без скайп, защото си позволи да се разправя заради една забележка. И не и е първи път. Борис ако е ядосан си мърмори, но не си позволява да се разправя. Не мога да позволя да скачат срещу мен, колкото и да са ни ядосани. Все пак ние сме тези, които даваме и правим всичко за тях. Така че ще ни уважават. Истериите някъде другаде.