|
Тема |
Re: Чуствата на децата ни [re: _dexter_] |
|
Автор |
jana (хаплива) |
|
Публикувано | 31.03.10 09:21 |
|
|
Много пъти съм си задавала този въпрос. Ния е същата към всеки един опитал се да ме доближи, дори и баща й. Тя може да прегръща всеки, но в моментите на нежност отблъсква баща си и ме гушка с думите "Искам мама само мен да обича". Стотици пъти съм обеснявала, че аз обичам всеки един, но по различен начин, но явно още не го приема главицата й или не иска (което е доста вероятно). От друга страна изявава яростта си на моменти и по други причини. Тя не обича да греши и да е последна, особено в съревнование с други деца. Преди няколко дне, след едномесечно отсъствие в детската отивам да я взема и я виждам рони крокодилски сълзи, а учителката в шах. Питам какво е станало, а тя обеснява, че понеже Ния отсъствала повече от месец свършила предпоследна с упражненията в тетрадката (обикновенно свършва първа) .... няма такава драма, няколко дни беше в "депресия" въпреки обесненията ми.
Най-пресният пример е от снощи, каза дума, която не ми хареса по значение и произнасяне (чута от някое хлапе в детската), питах я какво означава и я поправих как би трябвало да се каже в контекст ... тя побесня, разкрещя се да я оставя намира и се разплака в стаята.
Надявам се да е отново някакъв период в израстването
Hot stuff
|
| |
|
|
|