Изцяло подкрепям. Винаги може да се намери нещо, заради което да страдаш и което да ти е повод да не празнуваш. А РДто е затова - да се почете, пък каквото ще да става.
Аз обичам да празнувам, да се събират хора, да общувам. Имам много прятели и познати, които по различни причини (парични, социални, емоционални) не празнуват. Не казвам, че не щеш заради пари или мързел (щото в къщи няма да ги каниш и да им готвиш). Но, ако не обичаш да празнуваш, случилото се нещастие не е поводът.
Така че - дори и с малък купон, РДто си ти е голяма дата и си заслужава отбелязване.
Понеже мразя погребения и гробища, дано не ми се наложи да ги посещавам по задължение никога, но винаги съм вярвала, че на тези, които са си отишли, не им дреме за някакви си там камъни и пръст. И затова хората, които съм почитала или обичала и са си отишли, си спомням в хубавите моменти и с хубаво. Като ми е радостно се сещам за тях и си ги споменавам на ум. Така ми се струва по-добре и за тях. Т.е. са живи в моите хубави моменти, а не мъртви в лошите ми...
|