|
Момичета... споделих в един по-предишен клю-клю, че от няколко месеца съм свидетел на много интересни неща, (по скоро необясними за мен начини за влиение над това което ни се случва) благодарение на човек който се появи около мен... Той веднъж ми каза, че всеки който е по някакъв начин близък с нас идва за да ни научи на нещо или ние да го научим на нещо. Това са уроците на живота ни, съпроводени от различни личности... Затова трябва да бъдем толерантни дори към хората които не са ни приятни, просто защото причината да са около нас сме ние самите... и да се опитаме да разберем тяхното послание... това са неща, които не съм формулирала преди, но съм усещала и съм се движила с такива мисли...
и... сега се появява връзката с моя РД...
Преди точно седмица с две от моите приятелки обсъждахме как да го направим. Аз не обичам да го празнувам поради няколко причини (лични), но тази г. исках да разчупя тия суеверия (изключителна битка водя със суеверията и се имам за много напреднала )... та понеже от доста време се опитвам да ги закарам на кариоки, реших, че това е момента и няма как да им откажат, понеже е моя РД нали така... ... те замрънкаха, но нямаха избор. Решихме го, аз се впуснах в изследване на кариокитата из варна... и... не знам ква сила ме спря (чувствах се свръх натоварена психически), в четвъртък обявих, че РД ще се отложи с една седмица поради моя дискомфорт....
на деня си взех децата и другите две момиченца (ония на моята приятелка дето много си ги обичам) и... си прекарахме страхотно петте... обадиха ми се мн приятели да ми честитят, получих мн яки подаръци от родниние. в къщи имаше лежерно парти и се чувствах страхотно... едно обаждане не можах да приема - търчах нещо с децата, видях, че ме е търсила бивша колежка, реших да й звънна по-късно... и забравих ....
.... и... днес тя ми се обажда по обед, случайно се намирам между две срещи... и ми съобщава, че при мн нелепа ситуация са загинали съпругата и сина на един бивш колега, страхотен тип, тя пък беше просто стархотна жена (царство им небесно )... колежката ми звъняла ми в събота, за погребението, но не ме открила...
и сега, докато ви пиша всичко това все още не мога да повярвам, че се е случило... не е справедливо, няма причина, не може да бъде толкова тъпо това съществуване, което водим и да сме толкова крехки, че един миг да ни отнесе далеко от тези които ни обичат завинаги... НЕ Е ЧЕСТНО!!!
отлагам си пазнуването на РД за догодина... много съм тъжна и изпитвам страхотно негудование, защото не мога да си обясна ЗАЩО се получава така ??????????
тинтири-минтири
|
Необратимите неща [re: incendio]
Необратимите неща