Снич, права си, че всичко е Божа работа! Аз след раждането на 5-я ден бях на терасата с легена да простирам - точно в деня на изписването, на 12-я ден мъкнех тежката количка надолу по етажите и хвърчах с бебо навън! Адът беше, докато минат болките в болницата - след това абсолютно никакви проблеми. За разлика от сестра ми, която ражда 17 часа нормално и 2 седмици не можеше да си седне на задника. Та, всяко раждане си е само за себе си! Тези дни се наслушах за гафове с анестезиоложката в болницата, в която ще раждам и паниката ми в момента е пълна! Въобще не трябваше да ми стигат до ушите, но не се усетиха разказвачите, а аз слушах със зяпнала уста! Но, каквото има да става ще става - това е! На моменти тайно се моля да тръгне нормално, след това пък ми се иска да чака докрая. Единствена сила ми дава доктора, на който вярвам безрезервно и е най-добрия в региона! Въобще хормоните в момента ми играят много лоши номера, а знам, че притеснението е последното, което ми трябва с това кръвно, дето вдигам!
|