защо се чувстваш гузна. Какво толкоз е станало, поне не видях да си написала нещо кой знае какво.
Те си просят караниците, как да им ги откажеш. Ама не вярвам да научиш щерката да се държи по малко дразнещо. Струва ми се, че си е такава и едва ли го осъзнава като проблем. И дори да го осъзнава то като му идва на човек от вътре така да се държи... не може много да се направи по въпроса.

А вчера пък какво стана. От кога чаках този момент и разбира се никак не се изненадах. В яслата ме посрещнаха с думите, че трябва да поговорят с нас, родителите на Теодор. Непрекъснато тероризирал сестра си за играчки (аз си знам защо, защото тя често го съжалява и доброволно му дава играчките си и той се научил, че така като ревне минава номера. Човекът си мисли, че всичко му се полага по дефолт). Та в детската явно имат проблем да го научат да споделя играчки и да не изпада в продължителни истерични ревове всеки път, когато не може да получи някоя играчка. Казаха, че е много настоятелен като иска нещо и това явно за тях е проблем. Вчера докато обличах сестра му истеряса защото си изпусна играчката и не искаше да си я вземе от пода, а държеше аз да му я подам. Шефката долетя да помага, взе го, почна като на разумен човек да му обяснява, че сега обличам Ева и после ще му обърна внимание. Ама го държи и стиска яко да не мърда и му говори с равен и решителен тон. Това явно действа нормално, но при наш Теди никакъв ефект. Истерясва докато не опраих Ева и дойде негов ред. Айде оправих ги и тръгвам да търся Давид из яслата. Нашият се заиграл. Викам го, изобщо не чува. Не да каже Не, той дори не са обръща все едно не говоря на него. Повторих няколко пъти, тц. Шефката вика Ама той май изобщо не чува, че му говориш. Не ти е хич лесно с тия деца.
Обърна се чак когато тя му каза, да тръгва, щото затварят яслата. И си излязох с три ревящи беса под съжалителните погледи на целия персонал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите