Е то явно, че Теди не осъзнаваше какво точно става, едва ли е толкова луд че да си даде съзнателно да му отрежат пръста.
При Давид е малко сложно, защото на него принципно не може да му се угоди. Наистина има голяма нужда от внимание, свръх голяма бих казала, няма жив човек който да е в състояние да му задоволи нуждите. Но то не е и нужно, на никой не са му задоволени нуждите на 100%, особено ако човек е по претенциозен и взискателен просто няма как.
Но при Давид проблемът не може и да бъде решен, защото него не го устройва вниманието, което му се обръща по чужда инициатива. Да поясня. Ако примерно отделя сега няколко часа, които са само за него и ще правим каквото иска отначало е много ентусиазиран. Но в един момент разваля всичко, предполагам защото усеща, че не той, а аз съм решила, че точно сега ще му обръщам внимание. Той не може да приеме друг да поема инициатива и проваля всичко. Освен това явно и много бързо си променя желанията, щото дори сега да иска нещо и да почнем да го правим, след малко казва не, тръшка се и започва да се държи неадекватно. Може да каже Искам в къщи да спя примерно. Ако го го заведа в къщи естествено не иска да спи, просто идеята е да ме разиграе, да стане неговото пък каквото ще да е то, ама да не е моето.
Най много иска да му обръщам внимание, когато точно в този момент трябва да свърша нещо спешно и неотложно. Иска ако може да стоя и да козирувам нон стоп и само да чакам заповедите му. Не може да приеме, че и аз имам работа, която трябва да свърша. Нещо такова се получава, затова е теоретически и практически невъзможно да му се угоди. Предполагам другите деца също приличат на него в известна степен. Но мисля, че при Давид е много по силно изразено това поведение, затова и никой не може да намери подход към него и да му угоди.
Свъщност когато тази нужда от внимание мине определена граница (не знам дали Давид я е минал, но предполагам че не) вече се диагностицира като болестно състояние. Има си и име Синдром на ... не знам си кой си. Много рядко срещан синдром, има само 9 страдащи от него в цяла Дания. Хората с този синдром се характеризират със същите признаци, като Давид, но малко по силно изразени и с много кратък сън (Давид няма особен проблем със съня). Иначе др симптоми са:
неизчерпаема енергия, която се изразява с непрекъснато пищене, трошене, деградивно и разрушително поведение, което се провокира от незадоволена нужда от внимание. Четох статия за 4 годишно дете, което е уморило родителите, защото се буди в 4 или 5 часа всяка сутрин и почва да беснее. А докото е спало се е будило на всеки час и е искало внимание. Ако не получи внимание, почва да троши и да руши за да го получи. Родителите не са спали от как се е родил и се е наложило да напуснат работа защото са неработоспособни. Трагедия някаква.
Аз не искам да се превръщам в роб на Давид, защото това ще ме побърка и ще опропасти целия ми живот. За неговия да не говорим, изобщо не е възпитателно. Искам да се научи да уважава чуждите потребности и да разбере, че не може да се държи диктаторски.
Поради тази причина повече внимание от което получава няма да получи. В един момент се надявам да се примири с това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите