Звучи ми много логично да се поощри доброто поведение. Също ми звучи логично обяснението защо децата не слушат родителите си, защо децата трябва да се ужавават и приемат такива каквито са, да не им се лепят етикети, да се изслушват, да им се дава свобода да решават малки неща за ежедневието си. Също ми харесва това, че според него трябва да се поддържа постоянна връзка с детето от раждането му, да му се покаже светът като добро място, да се откликва на желанията и нуждите му. Съвсем разумни неща, а и стилът му много ми допада, някак успокояващ е. Прочетох и други автори, но за сега Додсън ми е най-полезен и разбираем. Но пък и нямам (сериозни) проблеми с дисциплината на Яна, до сега не съм я наказвала истински.
Вчера напр. скачаше по дивана и й казах, че ако продължи ще я пратя в стаята й наказана. Тя се качи на облегалката и ми вика - Мамо, искам да ме накажеш, след което скочи. После сама си тръгна към стаята и заяви, че й харесва да е наказана и да си седи сама

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите