Аз правя точно като теб, оставям ги да реват, когато виждам че се лиготят. Разликата е само в това, че на твоите им се случва рядко да се лиготят, а моите го правят нон стоп.
И пак няма да се съглася, че поведението на децата зависи от поведението на родителите. Доказателство че не зависи е тотално различната реакция на децата ми когато баща им каже нещо и когато аз го кажа по същото нещо и по същия начин. На практика на едно и също поведение те реагират дори не по различен, а по противоположен начин. Ако баща им каже НЕ за нещо се примиряват. Ако аз кажа НЕ за същото се тръшват на земята в истерия. Явно децата мислят, че съм им длъжна да задоволявам всичите им капризи и да им търпя лигнята и това очакват от мен. Но не смятат че баща им е длъжен примерно, сигурно защото не го чувстват толкова близък. както и останалите хора с които се доста по поносими като поведение. Винаги трябва да има някой, който смяташ за длъжен, за виновен едва ли не за всички несполуки в живота си и всичко да си изкарваш на него. В 99% от случаите това е майката. Явно е нормално, знам ли. Но е факт. Отделно си зависи от самото дете дали поведението му ще е прекалено изтощително за майката или ще я пощади понеже се е родило по кротко и спокойно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите