Е, щом не смяташ, че си поставила етикети на всички деца, които са оставяни да поплачат няколко вечери и са се научили да бъдат самостоятелни, че са неуверени и растат с чувство, че са нежелани - чудесно!
Тъкмо това имах предвид и аз! Споделям моя изцяло положителен опит от прилагане на този метод. Няколко ужасни минути са, но спестяват после часове разправии и нерви с изморена майка и самотен баща в другата стая.
Насърчавам моите приятелки да използват такива прийоми тъй като аз успешно съм ги изпитала. Детето ми не расте неуверено, не е от студените и нежелани деца, за които Ася говори.
Просто е въпрос на избор и на решителност на родителя да издържи няколко минути за доброто на детето си.
И в едно съм абсолютно съгласна с Ася. Всяко нещо е добре за конкретното дете и майката знае най-добре кое е то. Това и съм написала по-горе. Не бавачката или баба му, а родителите са тези, които най-добре познават децата си и могат да преценят кой метод как му се отразява. Даже майката повече, когато става дума за малко бебе.
Все пак при възпитанието на момче, според мен, трябва да се имат предвид и някои разлики. Детето ми е доста емоционално, много ми е кеф да ме прегръща и милва. Но все пак възпитавам МЪЖ, а не някакъв лигльо. За момичето е добре да бъде емоционално, но момчето трябва да е по-сериозно.
Затова с две ръце подкрепям - всеки възпитава собственото си дете. Не го прави нито улицата, нито училището или градината. Родителите взимат решенията за него, познавайки собственото си дете и отговарят за тях.