Е, Асе, ти казваш на Скарлет да не генерализира и че това, което пише, се отнася само за нейното дете. А продължаваш изречението, че
"детето плаче и се дере и метода не работи и не действа според очакванията, лягането за сън става наистина агония!!! Детето расте неуверено, а понякога и с чувството, че не е желано ". Това е генерализиране. А не съм сигурна в истинността на твърдението. Не бих се намесила, ако не съм използвала метода на д-р Спок, който научих тук - от форума, от майки с две и с три деца, а не от книгата. Хепи мама беше една от тях, Финч, още една майка с три деца, но съм забравила вече. Но си бяха майки с авторитет и с увереност, че могат сами да вземат правилното решение за детето си.
По въпроса:
ние с таткото имахме такива проблеми с Алекс през определен период от време - към 7-8ми месец - не искаше да заспива. А преди това аз си го кърмех и си го слагах в леглото и той си се приспиваше. След кански колики и алергията, много му се раздразни стомахът и се налагаше повече да го нося. След това няма самостоятелно приспиване.
Та с таткото решихме, но двамата, след като обсъдихме метода. Оставяхме го да спи без въобще да ходим през 5 мин. Първата вечер рева повече от 40 мин. Наистина истерия, ужас, но заспа и не се е будил. Ние тук се самоизяждахме с таткото на бебефона, но лампата е изгасена, а той си реве в леглото. На няколко пъти исках да отида, но татко му ме спря (за което съм му много благодарна). На следващия ден се повтори същото, но за 10 мин. рев. Следващият или по-следващият път си остана в леглото вече без рев.
И да, всеки път ритуалът по заспиването е един и същ- с детето не се играе и то не се възбужда преди лягане. Хранене, миене на зъби (венци, ако е малко), преобличане в дрехи за спане, изключване на лампата и казване лека нощ. НИщо, че едва ли разбира от това, което му казваш. Важен е тонът, важни са леките и нежни движения, които не водят до игра, а до леглото.
Нямала съм повече проблеми, но ние с таткото сме били винаги като стена относно поведението към Алекс, винаги сме се разбирали. Споровете после сме си ги разрешавали. Поне относно Алекс. Така детето не се обърква. АЗ не го нося, татко му не го носи, аз не давам това, татко му също. И детето се научава къде са му границите. И не расте неуверено, напротив, ясно знае границите си и е уверено, че никой от нас няма да му забрани нещо, което му е било разрешавано. Дори ако баба му му е разшила нещо, което не е трябвало, се обясняваме защо е неправилно и сам се убеждава, че не трябва да го прави.
Не ми е приятно да чета такива генерални изводи - не възпитавам неуверено дете, нито такова, което се чувства нежелано. Въпреки че сигурно не съм най-добрият родител.
НО в едно съм сигурна - най-добрият родител съм за МОЕТО дете.
Така че - не мисля, че бавачка може да разрешава проблемите на родителите с детето им. Аз имам също бавачка от 1г. 4-тия месец на детето ми. Е, не съм я натоварвала да ми решава проблемите.Напротив, ние с таткото сме вземали решенията и заедно сме ги изпълнявали. Бавачката също следи за това, но нищо повече. Затова и детето е наясно, че това трябва да се случи и няма утре тате да каже: "а, ма я я остави бавачката/мама, слушай аз кво ще ти разреша сега...".
Надявам се, Асе, няма да се обидиш. Но все пак децата растат независимо от нашите усилия и не е нужно да им поставяме етикети.
КОгато аз предприемах този метод тук във форума имаше много майки с опит, които успешно го бяха прилагали и много майки като мен, които също успешно се справяха с приспиването.
Така приспиването става нещо изключително приятно, детето отива с огромно удоволствие да си ляга, гушка си играчката и се усмихва...