Това с реването е правилен подход, но си има тънкости....не да оставиш детето да реве 5 минути...как искаш да заспи после?!? Ми, то вече е разстроено, превъзбудено...абсурд. Освен, ако не искате да превърнете лягането в агония и мъчение за детето. И аз да съм, и аз няма да искам да лягам никога през живота си- оставят ме сама, рева, не ме обичат, не ме гушкат, плача и никой не идва...
Моите съм ги научила точно така- излизам, детето промрънква, веднага влизам, галя, гушкам и пак излизам тихо и така сто пъти (първият ден), на вторият пак може да са 100 пъти. Но детето се научава, че ти си винаги до него, на разположение и че не си го зарязал само в стаят аи няма да се върнеш. Обикновено за три дена свиква и заспива само. Но детето е спокойно. Да, не седиш край леглото, оставяш го да промрънка, но реагираш веднага. Не се оставя да се разревава, защото край...после и да заспи, то е от преумора и на следвщият ден отново ще легне със свито сърчице, защото знае колко зле ще се чуства.
А да не казвам, че едно ненаспало се и ненаяло се дете е неузнаваемо и превъзбудено- съдя по моите.
Сега...за нервниченето и неспането, нека да споделят с педиатърката на детето. Хубаво е и тя да го знае.
Има много деца, които се наспиват бързо и нямат нужда от много сън
Но пък може да има и някаква причина- някоя хранителна добавка, противоалергично, вит Д и т.н.
Затова е добре да се провери всичко, преди да се прави заключение, че детето е от тези, които нямат нужда от много сън :)
Та, така...за мен това е начина за научаване да спи само, както и ритуалите преди сън- измиване на ръчичките, дърпането на пердетата, разгъването на одеалцето, погалването...всичко това са си малки ритуали, които водят към своят логичен, познат и ясен край- сънят.
|