|
Ей точно този дълъг пост илюстрира негативите на българската традиция.
Това "ако" никаква традиция не е.
Ако е хубаво името на свекъра, ако дядото е известен, богат, имам впечатление, че снахите не отказват да си кръстят на него детето. Чувала съм безумни съчетания за момичета. Но да се знае, че е внучка на еди си кой!
Съвременните времена направиха родителите много по-независими от възрастните. Както и би трябвало да бъде. И понеже доскоро възрастните бая са помагали на деца и внуци, живяли са години в един дом, някак си нормално е било от почит да се кръщават децата на тях.
Аз имам лоши впечатления от такива традиционни кръщавания.
Въпраки че много си харесвам името, баба ми не ме обичаше, защото не съм на нея. Въпреки, че съм щяла да бъда, ако една година по-рано първата ми братовчедка не й е взела името. И съм кръстена на тъста с хубаво българско име, с имен ден. Е, не са ме кръстили Цека, все пак (от Цеко). Ноо, брат ми нямаше моят късмет. Толкова разправии създаде това на нашите, а толкова трудно го износи майка ми, непрекъснато на легло, само в болница, до началото на 9тия месец. За да го кръстят Пенчо, а не примерно Павел, както тя го беше записала. Е, свекърът и свекървата бяха много щастливи. Но те починаха, а на него и сега му се подиграват за името и му викат Пенчо Питанката. Сега е по-голям, спокоен и силен и може да им каже, че не му е приятно. Ама едно време го пукаха от бъзик и тормоз...
Затова смятам, че и името прави човека, както и обратното. Кръстих детето си Александър, въпреки че традицията друго повеляваше. Ако бяхме изнамерили свястно галено име, нямаше да имам против да я спазим.
Но за мен е важно как се казва детето, какво галено име има, има ли си имен ден, българско ли е. Много исках да кръстя детето си Алеко, защото името носи много положителна енергия, някак след него идва Щастливеца, а и двамата с таткото много харесваме Алеко Константинов. Ама като ти кажат, хм, руско име... И отпада.
Затова - важното е родителите да харесват името, да го изберат заедно или поне да се съгласят с избора на другия и преди всичко - да мислят, че името ще остане и след като тях и тези, които са държали на традицията, ги няма.
Имам познати, които не живеят вече в Бг и си кръстиха дъщерята Кая.
Може би на немски има значение различно от нашето - рибата попче.
Затова, нека с отговорност към собственото си дете избираме името му, а не с мисъл кой какво ще каже.
|
Re: Именца [re: **щypчo**]
