Привет момичета! Как сте?
Тоби е добре, има си моменти, в които е нетърпим и в които елементарни ежедневни дейности от типа на обличане се превръщат в голяма драма, но като цяло е добре. Мислех си да не би да усеща проблемите вкъщи и затова да е неспокоен (оня ден направих ужасната грешка да говоря с приятелка по тел. докато той беше там... още не мога да си го простя), но си говорих с колега, чието детенце е горе-долу на същата възраст и се държи по същия начин, та стигнахме до извода, че явно яслата им липсва и не си изразходват енергията.
Нашите пристигат утре, честно казано чакам с нетърпение най-вече да се отърва от детегледачката. Вчера пак се изложи... тая сутрин се скарахме много деликатно. Дала на Тоби някакви курабийки... при всичките ми обяснения, че детето е алергично към мляко, че много внимаваме с хранененето, че захранваме късно с определени неща, че сладко не даваме с изключение на едни бисквити... И на всичкото отгоре се опита да ме изкара виновна, че не съм й обяснила като хората и че тя не можела всичко да знае. Ами като не знаеш вдигаш телефона и ми се обаждаш, егати, елементарно е. Наистина се радвам, че й е последен ден.
Друго интересно май няма... Тоби като че ли много порасна последните 2 седмици, имам чувството, че не се променя с месеци и после за дни поумнява страшно много. Понякога гледа с един такъв... наистина страшно умен поглед. Много съм горда, когато хората казват за него, че е умен!