|
Първата ми реплика, когато ме питат за морето е, че България е много, много назад в сравнение с това, което видях по бреговете на Ситония(Ситония е името на втория ръкав на Халкидики). Далеч сме, защото бетонът по нашето крайбрежие затри всичкото синьо, зелено, златисто и шарено, което имахме. А Гърция ни посрещна със ясно синьото на небето си, с лазурно синята си морска шир, с ярко зеленото на палмите и тревата, маслинено зеленото на маслиновите дървета (то какво ли може да е освен маслинено зелено де) и с безкрайното бяло, розово, цикламено и жълто на зокумите. Някои от които с размер на голямо, черешово дърво. Ето малко примери (останалите във фото темата)
На този фон големите, оправени бели къщи на гърците по крайбрежието с огромните ги опасващи тераси, чийто парапет е от решетки, а не плътен, така че всичко се вижда и те мами гостолюбиво, са част от пейзажа, пасваща идеално към природните дадености. Обиколихме 3 по-големи града и неколцина селца - няма сграда по-висока от 3 етажа. Както и занемарена къща. Ни една. Никаква. Нула. Единствено в град Полигирос, който е на 11 км навътре в сушата и доста високо в планината видях недобре поддържани къщи. Но по крайбрежието това е абсурд явно. Панорамния път на юг по ръкава открива безкрайни мамещи гледки - златистите плажове са почти навскякъде, което изключва лудницата по тях - има място за всички. Има чадъри и шезлонги, но още повече свободно пространство, където да сложиш собствения си чадър и кърпа. Свирчовците, демек, спасители са изчезваща порода - видях само на единия плаж. А ние обиколихме поне 6. Ето още малко от Ситония в цветове (на първата снимка забележете контрастиращото зелено на фона на синьото на морето, след което една Миша глава също ще ви направи впечатление):
Времето беше като в тропиците - валя всеки ден или по-скоро нощ, но това въобще не попречи на плажовете. Даже напротив - допринесе за това да е прохладно и челата да бъдат галени от морски бриз. Имахме и такива дни:
Смело мога да кажа, че това беше най-хубавото ми и спокойно море откакто са се родили децата. С тях нямахи никакви проблеми - пътувахме супер спокойно без да викам, да строявам и да се въртя постоянно назад. И двамата спаха по нощите и играха самостоятелно на плажа. Даже Бела последните 2 дни влизаше съвсем сама до брадичата в морето без пояса си и ........ излизаше съответно пак сама. И двамата изкараха по 1 ден с Т - без да разбера причината - с вит. С и много вода и това мина. И за първи път не бях притеснена нито за единия, нито за другия - явно ми е време да сменя обстановката, която живея.
Компанията за едно такова прекарване е може би най-важното нещо. А фактът, че още първият ден от пътешествието почна с приключение в Сандански, а на другия ден тепърва всичко започваше, вдигна адреналина. Миш и Деси са го написали - узо, ракия, рецина, диня, гръцка салата и македонски песни. Децата се любиха и намразваха, целуваха и биха и в крайна сметка Ани пристана на Дани. Имаше 3-ма свидетели на положителните им отговори. Имаше и двама Коковци - моят и на приятелското семейство на Мишлинка (мисля вече и наше приятелско) - те двамата верно бяха последната ни грижа, даже май ги позабравяхме. Но нали са големи момчета на по 5 и почти 7 години. И да не забравям кака Ади, която последната вечер беше бейби ситър за пищящото трио. По неволя, разбира се. Те сами й се натресоха в личното пространство.
Като за край пускам една любима моя снимка, на която само жп гара ми липсва:
и черпя по 1 рецина:
Тепърва впечатленията ще се наместват, но горчивия привкус от контраста между Ситония и българското черноморие едва ли ще ме отведе до урните в неделя. Не искам да гласувам за ония, които разпродадоха страната ни.
Сега забягвам да чета Кипърския разказ на Сърфа - нарочно не го четох досега, за да мога да добия лични впечатления от Гърция и да ги сравня с нейните от Кипър. А що се отнася до институциите, утре дано намеря време да споделя всичко за "зловещия" вход. Входът, в който живеем......
|
Морски отчет в лазурно синьо [re: mishellinna]
Морски отчет в лазурно синьо