Пълното щастие за мен е онова щастие, което усещам почти физически, с всяка клетка на тялото си, едва ли мога да го опиша. Ноооо... това е моментно, а не постоянно състояние, емоцията е прекалено силна, макар и положителна, за да се задържи продължително време.
Иначе наистина най-важното е положителното отношение към живота, а не концентрирането върху проблемите. Понякога като се ядосам за някоя глупост си казвам: Какво пък толкова, имам прекрасно семейство, живи и здрави сме, заедно сме, няма какво повече да искам. Не че си нямам периоди, в които ми се струва, че нещо липсва, но като цяло гледам положително на нещата.... и гледам да оценявам, това, което имам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите