|
Тема |
Re: Срамежливостта у децата! [re: flor4eee] |
|
Автор |
tswete (Алекс на 5 г.) |
|
Публикувано | 25.06.09 15:54 |
|
|
Дааа, майка ми също се мъчеше да създава на брат ми самочувствие. Обаче дори и това не помогна.
Затуй си мисля, че и родителите имат значение - ако той винаги поздравява, отворен е, по-възможно е детето да свикне с това като с нещо нормално, а не да се притеснява. С какъвто се събереш, такъв ставаш, дето има една приказка.
Моят брат имаше мнооого затворена приятелка, много повече от него. Е, тотално се затвориха, за приятели, познати, дори и за близките си. А сега едно съвсем различно и слънчево момиче, усмихнато, комуникативно (пу, да не им е уруки). Ми и той гледам, започнал да се усмихва, да не се притеснява. Но пък чак сега да се отваря, късничко му е малко...
|
| |
|
|
|