Теоретично съм съгласна с теб, че не бива да приема нещо от непознати, но предпочитам да тегля чертата не при получаването на бонбона/ябълката или каквото там било, а при изяждането му след това.
Веднъж, беше още малък се разпищя, че иска ягоди, една жена пред нас носеше. Жената го чу, обърна се и го почерпи. Щеше да е просто некрасиво да не приемем двете ягоди. Не му ги дадох, купих му, но се опитвам да не тегля категорично чертата при приемането на "подаръци", а след това.
Като стане малко по-голям ще стане и по-разумен и ще мога да му обясня по ясно кой е познат и кой непознат иначе би станало-от този може, а от онзи не може.
Случайно се видяхме с една от бившите му детегледачки, той тотално я беше забравил, тя го почерпи с бисквита-реално за мен момичето е познато, но за него е непознато, по тази причина не искам да въвеждам порочна практика кой е непознат всъщност.
Но винаги, винаги пита-може ли да изям нещото, което са му дали. Самоинициативи наистина няма.
Аз съм ставала свидетел на ситуация, в която дете, носещо плик с пуканки казва-"аз не си взех еди какво си, сега и лелята няма да я почерпя с пуканки."
Опитвам се да го карам да черпи/дава, но и да умее да получава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите