Ох, страшно много мога да пиша по темата и за съжаление от собствен опит. Цвете, много е хубаво това с насърчаването на детето да общува, но факта, че детето ти се поддава означава, че не е срамежливо. Един от най-омразните спомени от детството ми са разните му там побутвания от страна на баби, лели и пр. (от родителите си не помня такова нещо) от сорта на: Кажи добър ден, Отиди да си играеш/говориш с братовчедка ти, Занеси/поискай еди-какво-си на/от съседката и пр. Особено баба ми определено се опитваше да ме пречупи, а резултата беше точно обратния.
Сега забелязвам, че и Тоби е леко срамежлив, слава Богу не толкова, колкото мен. Еми няма да го бутам да си играе с децата, да си говори с роднините и пр., ще го оставя той да прецени кога и как. След като има нужда от 5 мин. или 5 дни да се ориентира в обстановката, ще му ги дам.
Като цяло мисля, че наистина е до ген, но родителите определено има какво да направят, за да облекчат положението. Мисля си, че едно от най-важните неща е да се създаде добро самочувствие на детето във всяко отношение, не на последно място по отношение на външния му вид... да го приемат такова, каквото е и да не се опитвад да го пречупят и ако наистина е много срамежливо, да го защитават от разни познати и непознати, които непрекъснато изтъкват: Ааа, той/тя май е много срамежлив/а/. Еми срамежливо е, точка по въпроса ... и смяна на темата на разговор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите