От сравнително кратките ми наблюдения върху Яна мога да кажа, че срамежливостта до голяма степен е вродена. При едни и същи обстоятелства тя се държи различно с мъжете и жените. Мога определено да кажа, че я е срам от мъже, крие се в мен или в баща си, не иска да ги погледне, какво остава да подаде ръка и да проговори. Докато с жените е съвсем различна. И няма значение, че мъжа може да го е виждала 100 пъти, пак се крие. С някои се отпуска с времето, но с други не успява. Аз си мисля, че ако не е срам, то е някакъв вид страх - мъжете са големи, говорят силно, имат изразено присъствие.
Но не знам как бих я възпитавала да е срамежлива, избягвам да говоря от нейно име в нейно присъствие, не я насилвам да контактува с хора, с които не иска, но и не я пазя зад полата си. Тя е още много малка за някакъв конкретен опит в отношенията си с хората, но въпреки това си мисля, че срамежливостта е до голяма степен вродена. Мисля си, че има нещо общо и със социалната интелигентност (за която стана дума в друга тема) - това по наблюдения върху други деца и възрастни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите