Напълно съм съгласна с теб - за това кои са важните неща в живота. Малко се психясвам ако не мога да изчистя, сготвя, изгладя, полея цветята и т.н., но все още мога да се контролирам. Яна е едно съкровище, през повечето време е спокойна, не иска да я държа, но предпочита да има някой при нея, който да й говори. Не й отказвам компанията си, говорим си двете, оставям я на дивана, за да може да ме вижда и чува, ако трябва все пак да свърша нещо. Когато много започне да се свива и да се напъва да ака и съответно да иска да си смуче палеца - я гушкам - така преживяхме коликите, надявам се да преживеем и палеца :). Не знам дали й липсвам - никога до сега не съм я оставяла сама да плаче в леглото - не го разбирам това, както и не разбирам възпитателния ефект на пренебрегването. Яна всичко разбира :) и като всеки човек се нуждае от компания. Според мен смукането на палеца е по-скоро някакъв инстинкт за успокоение на физически дискомфорт, отколкото нещо друго. Не искам все още да се тревожа :)).