|
Страшно ми хареса това, което си написала. Съгласявам се както в тази част
В отговор на:
Затова се вкопчват в децата си и започват да се опитват да съпреживеят вместо тях техния живот, респективно да ни казват как да живеем, да се конкурират с нас за обичта на внуците си, да ревнуват от другите баба и дядо, които излиза че им отнемат едничкото поле за реализация.
, така и с това
В отговор на:
това е като да умираш всеки ден отново.
Аз също си мисля, сега от тази позиция на 30 години, че искам до края на живота си да правя нещо съзидателно, да се развивам, да пътувам, да създавам, да уча. Имам пример в това отношение от баща ми, който демокрацията пенсионира и прати на село да гледа животни, за да подпомага бюджета. Но той не се предаде на инерцията, чете и препрочита множество книги, вестници, учи акупунктура и алтернавни методи за лечение. Но най ме изуми като ми каза веднъж: "Анче, знаеш ли какво правя, за да не ми е скучно и да ми работи мозъка, докато си паса овчиците (той имаше 4 овце) - декламирам си поемите на Смирненски, Вапцаров, Дебелянов, Лилиев ....". Те едва ли са мислели някога, че произведенията им са съвместими с пастриството, но в случая е въпрос на манталитет, на разбиране и отношение към живота. Че всъщност всеки ден живот е ценен с това, че го има, а не че ще го няма утре.
И още един пример - бабата на приятелката ми на 80 години водеше активна кореспонденция с приятели и колеги от чужбина ( тя е акушерка). На тази възраст, също така, тя пътува до Полша за конкреса на есперантистите. Така че, ще се повторя, но мисля, че е въпрос на възприятие и отношение към живота, това, какво ще правиш като остарееш.
Бълг. медици в Либия и Ашраф са НЕВИННИ!
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!? [re: fascinatingoceanid]
